СБЪ̀РКАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от сбъркам като прил. 1. Който съдържа грешка; объркан, грешен1, сгрешен, погрешен. Сметката му излезе сбъркана: десетината наполеона фръкнаха за двете книжки, които му не повърнаха нито едната пета. Ив. Вазов, Съч. IX, 85. Кръстословицата също е сбъркана: думите ѝ не се четат водоравно. Гр, 1938, кн. 55, 7. Най-паче да употребляваш голямо внимание в писмата, които ще пратиш някъде по чужда земля, и доде не си ги запечатил, прегледай хубаво да нема негде нещо сбъркано. Р. Попович, X, 153. Детето седна да реши отново сбърканата задача.
2. Който неправилно, обикн. поради невнимание, се сменя с друг, поставя се, приема се вместо друг; объркан, грешен1, сгрешен. Набирачът има шило, като обущарските, дори по-остро. Той издърпва с него сбърканата буква, чието място остава да зее, додето бъде грижливо запълнено с потребната буква. Н. Райнов, КПК, 36. Писмото е със сбъркана дата. Сбъркана цена на етикета.
3. Прен. В който е нарушено нормалното или обичайното състояние, развитие или протичане; объркан. След като веднъж си ги видял [слабостите], вземеш да вярваш, че е във волята ти да промениш с нещо този сбъркан живот, да го изместиш – поне на йота – от старото му, криво русло. В. Мутафчиева, ЛСВ І, 29. Стефан посърна. Излязохме на терасата, градът беше под нас, същият, сякаш нищо не бе се променило. И вече знаехме, още дълго нищо нямаше да се промени в този сбъркан град. Г. Данаилов, ДС, 209. Хирургът приближи със своята едра, тромава походка... – Това не е човек! – измърмори той под носа си. – Това е нещо сбъркано. – Напротив, чудесно бебе! – възкликна обидено сестрата. П. Вежинов, БГ, 108.
4. Диал. Объркан (в 5 знач.), притеснен, смутен. А така! Пак в Москва!... Школата „Максим Горки“! Това беше висше училище за писатели. Бях поласкан, уплашен, сбъркан... Г. Данаилов, ДС, 274. – Ще ме вкара тоя серсемин в затвора баш сега, кога съм сбъркан. – Да те вкара, защо съм ти много пъти казвала да се не заяждаш с хората, ами ти жена си не слушаш. Ст. Даскалов, БМ, 19. Таман когато бе най-много сбъркана с болника, трябваше да се загрижи как да доплати на Койчовия майстор останалите триста гроша. Т. Влайков, Съч. II, 238.
5. Диал. Гламав, слабоумен. С неправилно съзнание, човек е луд. Човек без внимание е сбъркан и негоден за образование. Просв., 1902, кн. 9-10, 426.