СБЪ̀РКАНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от сбъркан. Читателят вижда един обърнат и насила сбъркан свят, в който, без значение дали го осъзнава, живее и самият той. Някои от героите са жертви на състоянието на този свят, а другите се крият в неговата сбърканост. ЛВ, 2018, бр. 41, 4.