СБЪ̀РЧВАМ, -аш, несв.; сбъ̀рча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Сбръчквам. Юрдан донесе два големи портрета, закова ги на стената и се дръпна назад. Старият влезе, сбърчи чело и дълго ги гледа. Г. Караславов, СИ, 291. Маргаритка сбърчва нослето си. П. Незнакомов, МА, 17. Изведнъж раздразнение и яд сбърчиха цялото му лице. – Дявол да го вземе – извика той. – Туй не било злато! Й. Йовков, Ж 1945, 185.
СБЪ̀РЧВАМ СЕ несв.; сбъ̀рча се св., непрех. Сбръчквам се. Само за няколко дни тази набита, силна жена, която през целия си живот не бе боледувала дори от хрема, посърна, отпадна, сбърчи се. Г. Караславов, ОХ IV, 307. Някъде, където каруцата захлопваше по някое неравно място, тя се залавяше с една или с две ръце за сандъка, понадигаше се и лицето ѝ се сбърчваше от болка. Й. Йовков, ЖС, 25. Неговото чело се сбърчи пак в дебели бръчки и тежка мисъл обори главата му. Ст. Чилингиров, ХНН, 192. И скулите му се сбърчваха така, че дори повдигаха тежката рамка на очилата. Н. Антонов, ВОМ, 38.