СБЪ̀РЧВАНЕ ср. Отгл. същ. от сбърчвам и от сбърчвам се; сбръчкване, набръчкване, набърчване. Движението на лицевите мускули изменя изражението на лицето и говори за психическото състояние на личността. Една малка промяна на положението на веждите или сбърчване на носа е в състояние да предизвика съвсем нов физиономичен израз с други чувства и нюанси за личността. Н. Георгиева, БК, 102. Херцогинята се изплаши от този въпрос повече, отколкото би я изплашила смъртна закана. Но нима няма трепкане на миглите, сбърчване на веждите, присвиване на очите, потръпване на устните, способни да внушат целия ужас, който изразяват толкова силно, толкова магнетично? Д. Попова и др., Избр. тв IV (превод), 350.