СБЪ̀РЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от сбърча като прил. 1. Който има бръчки (в 1 знач.); сбръчкан. Хъшът прекара ръка по сбърченото чело. Ст. Дичев, ЗС I, 537. Морякът лежеше на нара, с ръце под главата. Небръснатата брада покриваше като слой черен мъх сбърченото лице и човек би се затруднил в преценката на възрастта му. Д. Добревски, БКН, 108. Те целунаха мълчаливо сбърчените старчески ръце. Г. Караславов, Избр. съч. X, 10.
2. Който е с бръчки (във 2 знач.), гънки, бразди по повърхността си; сбръчкан. Дядо Тома седна да скълца две сбърчени тиквички за биволицата. Г. Караславов, Избр. съч. V, 214. По върховете на сухичките стъбълца бяха останали сбърчени, недоразвити ябълки, като че насила поразцъфнали отгоре. Г. Караславов, Тат., 133.