СБЪ̀ХТВАМ1, -аш, несв.; сбъ̀хтам, -аш и сбъ̀хтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Сбивам1. Снегът, отдавна сбъхтан от шейни и коли, се бе превърнал на лед. Г. Божинов, К, 268. Много си сбъхтал сламата. Л. Андрейчин и др., БТР, 771. сбъхтвам се, сбъхтам се, сбъхтя се страд. Когато трябва да се пренасят думите, буквите се сбъхтват и дори им се променя значително големината, за да се избегне пренасянето. ПП, 1943, кн. 3-5, 3.
СБЪ̀ХТВАМ СЕ несв.; сбъ̀хтам се и сбъ̀хтя се св., непрех. Диал. 1. Ставам по-плътен, по-твърд, по-стегнат; сбивам се. Но колкото сярата е по-ситна, по-лесно се сбъхтва; този недостатък може да се отстрани, като се примеси към нея пресята дървена пепел. П. Козаров, НЛ (превод), 32.
2. Само мн. и 3 л. ед. Събираме се, струпваме се някъде накуп в тясно пространство; сбутвам се, сбивам се. Изправените пленници помогнаха на легналите да се изправят. И тъй като се опираха вкопчани един за друг, сбъхтаха се в съвсем тясна купчина и не само ръцете им изглеждаха вързани, ами цялата тълпа беше като омотана с едно общо въже. А. Дончев, В, 219. Заслужилият стратег спрял при първата китка тръстики, изчаквал войската си. Опипом, проклинайки през зъби, тя скоро от върволица се сбъхтила в тълпа, докато други хиляди бойци се притискали зад нея. В. Мутафчиева, ПП [еа]. Народа се сбъхта на скелята. З. Звуков, О, 107. ● Обр. И по-ясно от небесното сияние, по-чисто от първия сняг на високите гори израстват прекрасните възпоминания... Те са не сбъхтват на купища, те преминуват мирно на върволица. Тр, 1890, кн. 5, 554.
СБЪ̀ХТВАМ2, -аш, несв.; сбъ̀хтам, -аш и сбъ̀хтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Набивам1 някого, като му нанасям за кратко време множество бързи удари с все сила. Не беше възпитано да го сбъхтам в рейса. В. Робов, ПСВ, 41. Сбъхтаха нещастника и с див / рев го замачкаха с крака. П. П. Славейков, КП ч. III. 139.
2. За самодива и под. в суеверните представи – нападам някого и му напакостявам, като му причинявам болест, зло; нагазвам. – Аз съм патил, такова нещо – да пази Господ… Сбъхтвал ме е мене такъв таласъм на нашата чешма, та догде ме изцерят, та врачки ли не щеш. Ц. Гинчев, ГК, 103. – Носят даскала, сбъхтаха го, магьосаха го! – говорели суеверните. З. Стоянов, ХБ, 48. Сбъхтвали тий духове ноще человеци. Г. С. Раковски, ГП, 173. Седмицата след Спасовден се нарича Русалска неделя. Тогава жените не перат, не месят и не работят, за „да не ги сбъхтят русалките“. ЖитЗ, 1925, бр. 7-8, 194. Самодивите, когато играят самодивското си огнено хоро на самодивските полени преди петляно време, ако мине някой през него, те го сбъхтват. Тр, 1888, кн. 1, 52. сбъхтвам се, сбъхтам се, сбъхтя се страд.
СБЪ̀ХТВАМ СЕ несв.; сбъ̀хтам се и сбъ̀хтя се св., непрех. Диал. Сбивам се (в 1 знач.). Изглеждаше ги той, усмихнат под мустак, / как те утихваха и сбъхтваха се пак, / размятани от глъч и препирни безреда. П. П. Славейков, КП ч. I, 33. Двете дружества с двама кумове са сбъхтват до кръв. СбВЧ, 80. Черногорци и турци се сбъхтали на полето. ДЗ, 1868, бр. 15, 60. Сбъхтали се врабците около чуждо просо. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 105.