СВÀДА ж. 1. Разг. Остър спор между две или повече лица, които имат крайни, противоположни мнения и обикн. с гневни викове си разменят груби, обидни думи; кавга, караница, крамола, препирня, разправия, скандал. – Каква е тази дандания? Защо ме събудихте посред нощ? Кой от вас предизвика свадата? А. Каралийчев, ТР, 22. Тодораки стоваряше тежки думи върху Конда, а Кондо му отвръщаше с жупел от ругатни. Той забелязваше, че двата съседни двора вече слушат свадата. Д. Немиров, Б, 145. Стаите ни бяха съседни, делеше ни тънка стена и по неволя чувах свадите, чувах неговите нервни викове, и после, неведнъж – сподавения плач на жената. Г. Райчев, Избр. съч. I, 183. Който иска да има всякога той право и думата му да надвива, той никога в живота си не ще ся отърве от свади и от крамоли. Пч, 1871, кн. 3, 42. По-добре сух ляб с мир, а не печено ягне със свада. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 59. Махленски свади.
2. Стесн. Остар. Спор, противопоставяне между лица или страни с противоположни становища, мнения, интереси и др.; конфликт, разпра. Върху почвата на отдръпването на Каравелов от революцията се разпалва знаменитата свада между Каравелов и Ботев. Г. Бакалов, Избр. пр, 229. Удовлетворена от жертвата, която ѝ се поднася, Русия ще възстанови отношенията с княжеството, съществующи преди свадата с княза. С. Радев, ССБ II, 8. Сред най-силния разгар на румънско-българската свада слуховете за неизбежността на войната ставаха все по-обезпокоителни. Ив. Вазов, Съч. ХI, 103.