СВАДЛЍВЕЦ, мн. -вци, м. Свадлив, сприхав, заядлив човек. Изглеждаше и по-спокоен, но стоеше твърдо до другите. Такъв човек няма да се прояви като буен свадливец, но стане ли нещо, неговата хладна сила ще бъде може би по-опасна от краткотрайната разгорещеност на вироглавците и избухливците. Ц. Родев, Т, 255. Щом пък всеки един човек се улисал да огражда и брани своя имот, като прави високи и ниски огради и плетища, знай, че тук живеят свадливци, пакостници, зулумджии. Родопа, 1924, бр. 3, 3.