СВАДЛЍВО нареч. Сърдито, грубо, кавгаджийски. Постоя малко [попът] и подвикна свадливо: – Попадийо, ела напълни шишето! Т. Харманджиев, КЕД, 57. Недьо влезе в кметската стая. Там се бяха струпали мъже и се надвикваха високо и свадливо. В. Геновска, СГ, 325. – Къде скиташ до среднощ, дърт пръч такъв? – посрещна го, свадливо както винаги, Нехире ханъм. – Стана три пъти претоплям яденето… Ц. Родев, Т, 54.