СВАДЛЍВОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от свадлив. Поетическото дело на Кирил Христов остава яко и свежо, но за жалост, неговият характер накърняваше името му. Имаше у него щуротии, лошавина, свадливост. С. Радев, ПЛИ, 194. От цялата фигура на епископа вееше хлад, неприязън и свадливост. Й. Вълчев, СКН, 339. В негово лице Людмила имаше добър съюзник срещу свадливостта на братовчедка си и дотегливите поучения на леля си. Ем. Манов, ДСР, 410. Свадливостта и вироглавството на жените само увеличават нещастията им и принуждават мъжете да се държат още по-лошо с тях. Д. Меламед, Избр. съч. II (превод), 426-427.