СВÀЖДАМ, -аш, несв.; свàдя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Предизвиквам свада между две или повече лица или страни; скарвам. Фенерлия е който със хиляди харчи, за да си изпълни ината, да разори обществата и да свади брат със брата. Г, 1863, бр. 8, 63. Препирните за вярата, които са породиха между шиатите [шиитите] и сунитите свади Персия с Турция. П. Р. Славейков, СТИ, 23.
СВÀЖДАМ СЕ несв.; свàдя се св., непрех. Остар. и диал. 1. С предл. с. Влизам в свада с някого, скарвам се с някого. Обичал хората, помагал на злочести и бедни и гледал да се не сважда със своите съседи. Н. Райнов, КД, 64. Не сваждай се с човека без причина, когато не ти е сторил зло. Д. Монов, ИБП I, 1247. Един ден казал вълкът на кукувицата: – Каквито ви са кучетата, таквизи ви са и людете, един от други по-лошави. И ангел да си, пак ще се свадиш с тях. Т. Икономов, ЧПГ, 67. Телемах намерва големи затруднения за докарването си помежду толкози царе завистливи един на другиго. Той са сважда с Фаланта, лакедемонския предводител, за няколко пленници. Н. Михайловски, ПТ (превод), 260. // Само мн. За двама или повече души – скарваме се. Делили са се два брата, / най се скарали, свадили / за два ми коня хранени / и за два сиви сокола. Ц. Церковски, Съч. II, 194. Вчера, като се свадиха две етърви, сбиха се, та щяха да си изпоизскубят косите. Тем., 1881, кн. 2, 23. Не тряба ли да са убедят и двете страни – мъжът и жената, че те не тряба да са противят много един другиму и да са сваждат за нищо и никакви работи? Ступ., 1875, бр. 1, 9. Свадиха са до трима юнака, / свадиха са, зеха да са съдят. Нар. пес., СбНУ Х, 32.
2. Скарвам се на някого, смъмрям някого. Свърши Гана [да запали огън и да си измие косата] – ах, додето свърши, Слънчо скри се зад зелени върши. Ей от нива дойде дядо Ради и от прага още ѝ се свади: – Мари Гано. Пак ли цял ден по съседки скита, та не сготви, та не меси пита? А. Разцветников, ОНН, 56-58.