СВÀЖДАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от сваждам и от сваждам се. Неделя са не минуваше, без да са не случат у града скарвания, а когато са разпитваше отде излязват такивато сваждания и кой прави тия клюки, на сичко това са улавяше края, че излиза от Радиното перо. Ил. Блъсков, РК, 12-13. Причините на делене от бащина къща са: кога се оженят мъжките членове, а жените им не могат да се погаждат и с постоянните си сваждания отслабват домашната работа. Ст. Бобчев, СБЮО, 59-60.


Източник: Речник на българския език (онлайн)