СВÀЙКА, зват. свàйке, ж. Диал. Сватя; сваха. Минал веднъж Алекси край Компирската махла и вижда свахата си Янка. – Добър ден, свайке! Какво си се умислила... Кр. Григоров, И, 8.

– Друга форма: свайкя̀.


Източник: Речник на българския език (онлайн)