СВÀКО, мн. -вци, м. Диал. 1. Съпруг на лелята (сестрата на майката или на бащата) по отношение на техните деца; калеко, лелин. Слав тръгна надолу. Тогава видя свако си, който вървеше по отсрещния бряг. Д. Фучеджиев, Р, 325. – Как щяло да не сме роднина, ма. Нейният баща и свако Жеко са два брата. Ст. Чилингиров, ХНН, 130. Преди три дни свако ни доде на гости с каручката. А. Каралийчев, НЗ, 210. Двете ѝ други момичета прилепнаха тъй скоро у свака си, като че им беше същ баща. Ил. Блъсков, ПБ II, 48.
2. Съпруг на по-възрастна сестра по отношение на нейните братя или сестри; зет (Н. Геров, РБЯ).
3. Съпруг на по-възрастна сестра по отношение на съпруга на друга по-млада сестра (или на другите по-млади сестри); баджанак, свояк (Н. Геров, РБЯ).
– Друга форма: свя̀ко.