СВÀЛЯНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от свалям и от свалям се. Недьо отметна чергилото на колата и се зае да помага за свалянето на ранените. В. Геновска, СГ, 382. Постепенно тютюнджиите почнаха да поздравяват баща му с почтително сваляне на шапка. Д. Димов, Т, 82. В едно тайно заседание по-видните делегати разискваха въпроса за свалянето на княз Александра. С. Радев, ССБ I, 418. Силен, много стабилен борец, особено в стойка, владее отлично свалянията с хващане на крака. НС, 1971, бр. 99, 4.