СВÀРА1 ж. Остар. Свада. Повече обичате да вършите и разправяте с турците работи и от това излизат свари, вредни за вас. АНГ I, 524. На едно тържествено шествие в ада скарали се клеветникът и змията, кому се пада да върви по-напред. В тая свара клеветникът си показал острий език, а змията се хвалила със своето жило. Христом. ВВ I, 59. Отело: – Вий свестни ли сте, или сте си изгубили умовете? Каква е тая свара? За какво е тя? За честта на християнството стига сте беснели, спрете ваший див бой! ОВМ (превод), 38.
СВÀРА2, мн. няма, ж. Диал. Случай, слука. Зла го свара сварила. БНТв XII, 440.
◊ Където (гдето, дето, както) ме сварата свари. Означава, че нещо става, извършва се на случайно място, по случаен начин. Грънчарите се блъскаха в тъмнината и щяха да нощуват където ги сварата свари. А. Каралийчев, СР, 35. Подир завръщането си от Белград в Тулча, в 1863 г. той [Стефан Караджа] по цели дни пее бунтовни песни и то не само у дома си, но и гдето го свари сварата. Ил. Бобчев, ПКД, 27. Когато видяха каква е работата, и другите руски войски се спуснаха към града; без огледване, без приготвяне, както ги сварата свари, търтиха да бягат турците. БСб, 1902, кн. 8, 496.