СВАРЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от сваря̀ като прил. За хранителен продукт – който е приготвен чрез варене, за да бъде годен за ядене. Дядо Рою изкара с дървена лъжица сварените картофи от менчето. А. Каралийчев, СР, 37. Отхранват се [лебедите] като гъсета, но по-добре е, ако през първата седмица им се дава смес от надробено сварено яйце, варени картофи, овесени ядки, стъргани моркови и др. Н. Боев, ДП, 93. Овчарите пазят от свареното жито или царевица на Никулден и дават от него на животните чак до Гергьовден. Л. Старева, БМГ, 277. На кръстника се е отреждало централно място (по средата на синията). Пред него изметчиите (сервитьорите) поставяли цяла сварена кокошка, посипана с червен пипер. Д. Маринов, Избр. пр I, 335. Сварен грах.
◊ Червен (зачервен) като сварен рак. Разг. Обикн. за цвят на лицето на човек, който е силно смутен, развълнуван и под. – силно зачервен. Нестеров стоеше до бюрото намусен и червен като сварен рак, гледайки към Турецки изпод вежди. Св. Димитрова, УК (превод), 215.