СВÀРЧИК, мн. -ци, м. Остар. Заварчик. Забръмчаха електрожените, заискряха със зелените си светлини сварчиците. Ст. Даскалов, ЕС, 358. Когато на 6 ноември се състоя скромно тържество по случай освобождаването на един от трудовите набори, мнозина от тях с радост поеха свидетелства за майсторска правоспособност като шлосери, сварчици, майстори на фугирана зидария. НТМ, 1952, кн. 2, 13.
– От рус. сварщик.