СВАРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; сваря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Приготвям нещо (обикн. хранителен продукт, ястие и под.) чрез варене, варя нещо колкото трябва. Една сутрин фелдшерът ни поръча да сварим яйца и компот. Г. Белев, ПЕМ, 95. Когато нямаше нищо за ядене, вкъщи сваряваха по малко царевица, която през лятото баба Катерина беше събрала край магазиите на пристанището. П. Здравков, НД, 72. – Ще ви черпя дюлево сладко, вчера го сварихме. Х. Русев, ПЗ, 262. За настинка той употребявал следующата рецепта: вземал малки пиперки, наречени петелки, сварявал ги във вода, капвал вътре спирт и с тоя смес мажел тялото на своя пациент. З. Стоянов, ХБ, 78. Сваряват на всичките по едно шукерлия кавьо [кафе], за да се разблажат. СбНУ VІІ, 44.
2. Остар. За стомах – смилам храна. Плюмката [плюнката] са размеся с ястието като са дъвчи и стомахът може по-лесно да го свари. К. Кесаров, Ч, 45. сварявам се, сваря се страд. Цвеклото, картофите и целината се сваряват поотделно. Л. Петров и др., БНК, 149. Дробът се сварява и се нарязва на дребно. М. Гаврилова и др., ТПХ I и II, 149.
СВАРЯ̀ВАМ СЕ несв.; сваря̀ се св., непрех. 1. За хранителен продукт, ястие – ставам готов за ядене след варене; възвирам. Той стана да види дали се е сварило месото и изведнъж се сети, че вкъщи няма хляб. М. Грубешлиева, ПИУ, 253. Искат да изгълтат качамака. Тя го опитва да види дали се е сварил. К. Петканов, ОБ, 93-94. Много по-хубаво са сварява боб и др. в мека вода, отколкото в корава. Ступ., 1875, бр. 3, 24.
2. Прен. Разг. Става ми много, нетърпимо топло и се усещам зле, изпитвам неудобство. – Защо си го намъкнал тоя шлифер посред лято? Така ще се свариш! Б. Райнов, ТП, 231. – Цял ден в оная дупка – намекваше за обущарничката си, – душа не ми остава, сварявам се... Г. Караславов, ОХ III, 227. – Я отвори прозореца, че се сварих от жега – поръча той на жената. Цв. Минков, МЗ, 170.
◊ Сварявам / сваря някаква попара. Разг. Причинявам някакви неприятности, създавам неприятно, объркано положение, обикн. с интриги, клевети.