СВАТ, свàтът, свàта, мн. свàтове и (остар. и диал.) свàти, зват. свàто и свàте, м. 1. Бащата на женен син или на омъжена дъщеря спрямо родителите на снахата или на зетя. До него [Начо] седеше сватът Дяко Друшков, баща на Дочка. Г. Караславов, ОХ, 76. – Аз, свате, ви давам мойта Тинка не само снаха да ви бъде, ами и за дъщеря ви я харизвам. Т. Влайков, РП I, 200. Михо намери, че ще е прилично, ако двама сватове чукнат чаши насаме в някоя кръчмица. К. Петканов, БД, 20. Пижо: – Е, сега, най-после, / че станем роднини. / Нали така, Пендо. / То требе да стане! / Да си уговорим / отсега двамина – / че дадеш на Стойно / ти твоята Кина. / Нека с тебе, брате, / да си гукнем „свате“. Елин Пелин, Съч. V, 143. Кога насядаха те, старата поред / запита всички как са булките, децата, / добре ли са и сватята, и свата. К. Христов, ЧБ, 404. Де си Ене, Ене базиргене. / Да са позасватим, сватове да станем, / ах че ти си имаш четирма синове, / пък ази си имам четири дъщери. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 144. // Само мн. Родителите на женен син или на омъжена дъщеря спрямо родителите на зетя или снахата. Довечера ще ни дойдат сватовете на гости.
2. Роднина от рода на единия съпруг спрямо роднина от рода на другия съпруг; сватанак. Опекуни на Перуниката бяха пастирът Истрати и далечният сват на фамилията – Зарко Маринков, работник в железопътната чета. Й. Радичков, СР, 80. Стойко Върбанов отиде да навести семейството на Стайно Загорски. Нали бяха сватове – Стайновият брат водеше дъщеря му Поликсена. В. Геновска, СГ, 207. – Ой, свато Рангеле, свато Рангеле... Рангел повдигна глава над оградата. Гостът беше свата му Денко от едно близко село. Кр. Григоров, Н, 59. – От Бъзово ли, я гледай, че аз там имам сватове бе, ходил съм там на времето. Чие момче си ти? Кр. Велков, СБ, 76.
3. Обикн. мн. Етногр. Роднините на младоженеца или на невестата, които участват в сватбата. Момините сватове, пременени и всички по бели ръкави, са излезли пред къщи да причакат зет и сватове. П. Росен, ВПШ, 162. После вървеше булката със своя избраник. След тях се точеха кумове, сватове, шафери, народ. Елин Пелин, Съч. I, 147. Музиката стъпи на моста, подир музиката младоженците, сватовете, после шаферите, та цялата сватба се наниза. Й. Радичков, В, 141. Миришеше на шира, изглежда е обрал лозето рано-рано, смачкал е гроздето и пои сватите с младо вино. Н. Антонова, Н, 88. Момчил и Елена вървяха честити и усмени, заобиколени от веселите и китни сватове. Ст. Загорчинов, ДП, 448. // Етногр. Роднини и приятели на младоженеца, които съпровождат момата от дома ѝ до църквата за брачния обред. Събрал Иве китени сватове, / та отиде Грозданка да земе. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 16. В неделята на утро, пред църковний относ, събират се поканените сватове. СбНУ VII, 91. Запроси Стоян Маргито. / Отиде Стоян със свати / на Маргините дворове. Нар. пес., СбНУ ХХII-ХХIII, 33. // Етногр. Група жени и моми, роднини на момъка, които преди сватбата правят оглед на сватбения чеиз на момата.
4. Етногр. Обредно лице, обикн. близък на ергена човек, който отива в дома на момата да преговаря за женитба помежду им; сватовник, сгледник, годежар. – Ще кажа аз тогава на Въльока да праща сватове. – Няма нужда! То и без сватове се разбрахме! Ст. Дичев, ЗС I, 274. Започнаха да идват у нас различни сватове, сгледници и други хора, чиято роля никак не ми беше ясна. Знам само, че се водиха дълги пазарлъци за зестрата. К. Калчев, ПИЖ, 105. – Такава хубавица е била Тодора. И откъде ли сватове за нея не са идвали: и от села, и от градове, и от богати, и от знатни. БР, 1931, кн. 4-5, 162. Тогава проваждат момък у момините родители, някого си опитнаго мъжа, и предлага, че ищи дъщеря им за съпруга. Таковаго посредственика назовават сват. Г. С. Раковски, П I, 100.
◊ Стар (стари) сват. Етногр. 1. Едно от основните почетни разпоредителни лица при сватбения ритуал (втори по важност след кума), което обикновено е роднина и застъпник на бащата на младоженеца и по време на венчавката стои зад невестата; старойко, побащим. Чорбаджията участвуваше във всички интимни тържества на бившия си чирак като стар сват, наред с кума и свекъра. Ив. Хаджийски, БДНН I, 33. Покани Гаври за кръстник Йова Миловича, а като нямаше баща, покани за стар сват Стефана Глишева. Лил., 1884, кн. 7, 4. В събота утринта деверите отиват у момата заедно със старий сват. Ст. Шишков, ЖБ, 58. 2. Само мн. Това лице и неговата съпруга (старосватица, старойкьовица), които са вторите по важност лица след кума и кумата и на сватбената трапеза седят до тях. Сладкодумницата пак остана самичка при старите сватове – да им шета и да им угажда. К. Калчев, ПИЖ, 178. Тежка са сватба зададе – / кон до кон, кола до кола, / кумове, стари сватове. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 142.
~ Да се знае кой