СВАТБÀР, -ят, -я, мн. -и, м. Лице, което е поканено на сватба и обикн. участва в сватбените обреди и присъства на сватбеното тържество. Сватбеното празненство се развиваше съвсем нормално. Сватбарите викаха: „Горчиво!“. Ив. Остриков, СБ, 19. Начело идеха музикантите, подир тях се протакаше една дълга и гъста колона от сватбари. Ив. Вазов, Съч. VII, 102. Около Болярски се трупаха сватбари, накичени с китки и с бъклици в ръка. А. Страшимиров, ЕД, 166. Дарове съм натъкала – / пъстри кърпи за сватбари, / тънки ризи за роднини. Е. Багряна, ВС, 32. Момкови сватбари. Момини сватбари.