СВАТБÀРИНА ж. Истор. Данък, който християните са заплащали по време на турското владичество за провеждането на сватба; сватбина. При определени поводи еднократно се събират редица такси и глоби, които постепенно се обособяват в отделна група. Тук е таксата сватбарина, глоби за различни престъпления. Б. Цветкова, ПБН, 201. На Косовска девойка той [Марко] дава минцове да си плати сватбарината. БНТв I, 24. Това е юнак за женитбу, / я го вие мирно посретнете, / та го при мен доведете, / да му земем данък сватбарину. Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 18.