СВАТБÀРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е свързан със сватба (в 1 знач.) и с обредите, изпълнявани при сватба; сватбен. Той мина през къра и влезна в града. Още на края му две сватбарски хора заприщяха улицата. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 19. Отвън се чува хор от жени, които пеят сватбарска песен за засевки. Й. Йовков, Б, 157. – Големият букет е за Павлинка, нашата младоженка, затова съм избрал гладиоли и лалета, те са сватбарски цветя! А. Гуляшки, Ч, 68. Тъканите колани са сватбарски, младоженикът, кумът и сватовете ги получават дар в деня на сватбата, от невестата. Злат., 1932, кн. 2-3, 158. Сватбарски хляб. Сватбарски байрак. Сватбарски оркестър. Сватбарска гощавка. Сватбарска трапеза. Сватбарска веселба. Сватбарско тържество. Сватбарски обичаи. // Който е предназначен за сватбар и се използва от сватбар. А Стефан Чобана отиде в село да донесе сватбарски дрехи – за невяста и за момък. Д. Мантов, ХШМ, 25. Лицата им бяха усмени и весели, а под новите им мечи калпаци стърчеше сватбарската китка от здравец. Ст. Загорчинов, ДП, 438. Зарадваха се двете девойки, че ще идат на сватба, и почнаха да си шушукат коя как ще се премени. Пък там като на роднински деца може да им дадат и някои сватбарски накити. Г. Томалевски, ЦТ, 19. А пък Вълчо дълго чака, / във сватбарската премяна, / и завайка и заплака, / че ергенин си остана... Д. Габе, Сб, 150. Сватбарски костюм.
2. Който се състои от сватбари. След един и половина час малката сватбарска дружина благополучно пристигна в манастира. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 41. Веднага с пристигането на младоженците в цялата сватбарска компания се създава едно повишено настроение, някой дига чашата си и се провиква: „За здравето на младите съпрузи!“. Св. Минков, Съч. I, 208. Кой може да спре стихията на сватбарското шествие? В чудо се видяха ония, които се случиха на пътя на голямата сватба – от дома на Георги Сливналията до най-голямата в Браила черква и след това – пак в просторния двор на богатия българин. Д. Мантов, ХШМ, 31.
3. Прен. Неодобр. Безразборен, хаотичен, необмислен. Ако княз Борис превръщаше пораженията си в победи, то победите на цар Симеон се превърнаха в тотално поражение. Сватбарските войни с Византия изкопаха гроба на България. Ст. Цанев, БХ І [еа]. Сватбарска стрелба от терасата.
СВАТБÀРСКИ нареч. 1. Обикн. в съчет.: По сватбарски. Като на сватба или за сватба. – В село сватбари те чакат. Пратиха ме да те викам. Кум ще станеш. Ще венчаеш. Ще те гостят по сватбарски. Печен овен ще си хапнеш. Ран Босилек, ГГ, 22. – Да се метна малко отзаде, баджанак? Прав ще стоя!... И аз качвам този, товаря онзи, докато се препълни каруцата по сватбарски и конят почне да плете крака. Чудомир, Съч. I, 256. Пременила се по сватбарски.
2. Прен. Неодобр. Безразборно, хаотично, необмислено; сватбарската. Нито един от четиримата не водеше стрелба хаотично, сватбарски. И четиримата стреляха строго обмислено. Ж. Колев и др., ЧБП, 104. Собственикът ѝ я е изучил, обича я и не може да притежава друга пушка. Той я познава и колкото пъти стреля с нея, винаги дава майсторски изстрел, докато някой, неосведомен за особеностите ѝ, без съмнение ще стреля сватбарски. Л. Спасов, ТДЛ I (превод), 264.