СВАТБАРУ̀ВАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Участвам в сватбено тържество; сватбувам. Отдавна се познаваме с бай Симеона, още от войничеството, а преди години, кога се женеше по-малкият му брат, Кръсто, и на сватбата им сватбарувах. Хр. Максимов, СбЗР, 40. Три дни сборуваха и три дни сватбаруваха. Като кемери с жълтици измъкна из тъмната одая Сабри Алиев сандъци с дари. Ст. Даскалов, ЕС, 270. – Ще заповядам на моите сватбари – рече и дядо Стоян – който иска да сватбарува честно и почтено, мирно и сговорно, да стои, а който не, да не иде да ми срами трапезата... Ц. Гинчев, Избр. пр II, 58.