СВАТБУ̀ВАМ, -аш, несв. 1. Непрех. и (остар.) прех. Участвам в сватбено тържество. – Извинявай, че безполезно те безпокоих, княже. Ти си щял да се жениш и да сватбуваш, а аз съм дошел като луд, да те каня да ратуваш. Ив. Вазов, Събр. съч. XV, 1978, 335. Излязоха от черква и се пръснаха изведнаж. Останаха Тасю, заместникът и още един-двама да сватбуват – не видяла им се сватбата! А. Страшимиров, ПР, 514. – Ами ще сватбувате ли? – запита Вапцарица. – То особена сватба не ще има, но все ще си поканя някои другари. Р. Вапцарова, М, 156. И ето, понеже ни липсва своя сватба, аз ви калесвам на чужда. Много гости не ми са притрябали, но такива, които знаят да сватбуват и против които дори и Берлиоз не би имал какво да каже. П. П. Славейков, Събр. съч. ІІ, 1958, 5. На 104-годишен възраст сватбува сватбите на двете си праунуки и сам поведе хорото. Н, 1881, кн. 6, 461. ● Нар.-поет. Сватба сватбувам. След месец селото сватба сватбуваше. В малката черквица старият поп венча Румяна със слепия Камен. О, 1935, бр. 686, 3.
2. Непрех. Биол. За някои животни – намирам се в състояние на разгоненост през периода за чифтосване. Благородният елен пасе трева из сечищата и откритите места. Сватбува от началото на септември до първото десетдневие на октомври. Н. Ботев и др., НЛР, 12. Мечката е един от най-големите бозайници у нас. Обикновено тя сватбува веднъж на две години през май и юни. Р. Царев и др., КЛР, 138. Лисиците познаваха всички кухини и лабиринти, самата душа на каменоломната познаваха. Голяма част от живота си те прекарваха в този безплоден, богат единствено на камъни район. Тук отглеждаха малките си, тук боледуваха или сватбуваха, тук вътре мряха. Й. Радичков, НК, 230. Кошутите и сърните, които раждат късно, сватбуват късно през есента и с това изтощават мъжките. ЛР, 1971, кн. 5, 13.