СВÀТИН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на сватя. – Нали сватиният Марийкин Димитър служи тука… Да попитаме него, вътрешен човек е, той пò ще знае… – Какво знае Димитър… Ако ще ходим, право при началника ще идем. Г. Караславов, Избр. съч. III, 1974, 320. Сватина длъжност е да пригледа дом девичин еще от двора, каква уредба има. Г. С. Раковски, П I, 101.
2. Като същ. сватини мн. Домът и семейството на сватя. Урбулишком се примъкна у сватини ми Тренини. П. Р. Славейков, ПССъч. IV, 191.