СВАТÒВНИК, мн. -ци, м. Лице, обикн. роднина на момъка, което е изпратено у дома на мома, за да я иска за жена; годежар, сват, сгледник. – И като пратя сватовници при татко ти, ангеле мой небесен, ще склониш ли и ти? П. Спасов, ГЛЗЗ, 76. – Пак дохождали сватовници за Василена, – каза той. – Голяма хубавица, прочу се навсякъде... Й. Йовков, АМГ, 74. Той е най-известният сватовник в село. Дето замирише на годеж, той е там. И. Петров, ЛСГ, 11. Цанини гости додоха, / гости, Цане ле, сгледници, / сгледници и сватовници – / за Цана да си сватуват. Нар. пес., СбНУ ХХII-ХХIII, 61. // Разш. Лице, което посредничи за женитба между мъж и жена.
– Друга (диал.) форма: свàтовник.