СВÀТОВСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Произтичаща по брачна линия родствена връзка между всеки от съпрузите и роднините на другия съпруг, както и между роднините на двамата съпрузи. За него [егоиста] приятелството, роднинството, сватовството, кумството нямаха вече никаква нравствена стойност. Ив. Хаджийски, Избр. съч. ІІ, 171. При родство по сватовство се прави терминологично разграничение между родственици от мъжка и женска линия. Н. Колев, БЕ, 86. По линия на сватовството Комнини били свързани с последната българска династия и тази връзка, както видяхме, не била епизодична и случайна. Г. Николов, БСО, 297. Роднини, които не могат да се женат помежду си, се считали и тия, които са били вън от шестата степен по кръвно родство и третата степен по сватовство. С. Табаков, ОИС III, 286.
2. Действия, постъпки от сватовници, които установяват контакт обикн. с родителите на мома и отправят предложение с искане за женитба; сватовничество, сватосване. Сватовството било необходимо с цел дискретни проучвания и в случай на отказ, който би могъл да нарани честта на предлагащата страна. Б. Гаврилов, ДТА, 142. Дядо Милко (към Рада): – Чуваш ли? Сега не ни е до сватби, ни до сватовства. Да си изкараме черквата. П. Тодоров, Избр. тв, 120.