СВÀТОВЩИНА ж. Остар. и диал. 1. Само ед. Роднинство по брачна линия; сватовство. Не могат да бъдат избирани като кандидати за членове на сконтовите комитети: ония, които са роднини било помежду си, било с членовете на местния съвет по пряка линия неограничено, по косвена до четвърта и по сватовщина до втора степен включително. Р. Аврамов и др., БНБ II, 71. Народът разделя роднинството по кръв, по сватовщина, по кумство и по побратимство. С. Бобчев, Н, 1883, кн. 1, 31. Я ли ке Вела да лажа, / нали сме пуста роднина, / роднина по сватовщина. Нар. пес., СбНУ ХIV, 20.
2. Сватовство (във 2 знач.); сватосване, сватуване. – И го завеждам [Димитър Димов] при Мария Грубешлиева, а там беше и Веселина Геновска. Тия жени, като видяха, че го водя да правят сватовщина, много се зарадваха. Ив. Сарандев, ЕС, 18. Той предложи на овчаря да го признае за цар, при условие че ще се съгласи да влезе в брак с дъщеря му Ирина… Ала Бърдоква с груба насмешка отхвърли императорската сватовщина и великодушие. Кр. Велков, В, 134. Светославовата сестра бе изпратена в Цариград на сгледа. Но и от тази сватовщина няма добри сетнини за българите. Т. Шишков, ИБН, 238.
3. Само ед. Роднини по сватовство. – Щом си от нашата махала, всички ние сме сватовщина с Марковите. Кр. Григоров, ПЧ, 72. Сватове, сватовщина са помежду си всички членове на двата рода. СбНУ ХLII, 96. Нали имам единака сина, / кралю имал една мила черка, / една черка мома Ангелина, / та ми прати краля Михаила, / та ми прати това бело писмо, / они с нея млади да се земат, / а па ния двама да се сродиме, / да станеме двата сватовщина. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 162.