СВАТУ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от сватувам и от сватувам се; сватосване, сватовство, сватене. Сега започват тъкмо сватби и сватуване. П. Тодоров, И I, 105. При посещението сватовницата трябва да носи дарове, сред които дива гъска, която е типичен и неотменен атрибут на сватуването в Китай. А. Истаткова-Иванова, ТМКБ IV, 129.