СВÀТЧЕ, мн. -та, ср. Умал.-гальов. от сват. – Ха, ей го сватчето!... Добре дошло, сватче! Седни де! Откога не си идвало! К. Калчев, ПИЖ, 128. – Така, думата ни дума. Вдругиден, на моето име, ще направим годеж, ще разменим дарове. А хаирлия да е! Ела сега, сватче, да се целунем – протегна ръце Стоян към Андрея Бенков. Д. Талев, ЖС, 341.