СВÀТЯ, зват. свàте и свàтя, ж. 1. Майката на женен син или омъжена дъщеря спрямо родителите на снахата или зетя. – Бащата и майката са млади, сватът е към шестдесетте. Сватята е дъщеря на гимназиален учител от стар търновски род. Л. Станев, ПХ, 110. Василица седна на миндера. – А къде е син ми Начо? Мария Стайновица докосна коляното ѝ и предпазливо каза: – Ти, свате, не кори момчето. Колко нощи не спа той, колко тича да нареди да те пуснат. – Вярвам ти, свате, вярвам ти. В. Геновска, СГ, 193. Страданията и нещастията събират две враждуващи майки пред ранния гроб на страдалката снаха и дъщеря. Двете свати се събират в едно общо страдание. М. Арнаудов, ЖТИ V, 110. Кога насядаха те, старата по ред / запита всички как са булките, децата, / добре ли са и сватята и свата. К. Христов, ЧБ, 404. Две се свати карат / като две зли кучки. / Една сватя вика: / – Мари, сватя, сватя, / дръта вампирице, / стара магарице! / Що ми щерка даде, / нищо да не знае? Нар. пес., БНТв VІІ, 500.
2. Жена, роднина по сватовство, от рода на единия съпруг спрямо роднина от рода на другия съпруг. Далечни лели и свати, които тя виждаше от дъжд на вятър, варяха в кухнята жито. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 474. Тя му е роднина. Братовчедка ли го рече, сватя ли го рече, не помня. Ст. Чилингиров, РК, 108. Големанов: – Баба Гицка е нещо като сватя на бабата на шефката, баба Мицка. Ст. Л. Костов, Г, 31.
3. Етногр. Всяка от роднините на младоженеца спрямо роднините на младоженката (и обратно), които участват на сватбата. В двора нахълтаха шумно млади люде – зетьови пратеници – да вземат чеиза на младоженката. Невестата стоеше затворена в една от стаите. Най-сетне дойдоха да я отведат – младоженецът с всичките си свати и сватове. Д. Талев, Съч. III, 250. След бабата вървяха останалите сродници, дъщерята на покойницата Цая и синът ѝ Пера, а след тях – останалите роднини, сватове и свати, познайници, комшии и комшийки. Л. Каравелов, Събр. съч. І, 1984, 17.
4. Етногр. Жена, изпратена от ерген у дома на момата да му я иска за жена; сватовница. Когато проводят сватя да иска някое момиче, то тая последната захваща да хвали своя повереник, че той е смирен като овчица. З. Стоянов, СБВ I, 44.
◊ Стара сватя. Етногр. Обредно лице, съпруга на стария сват, с разпоредителна роля по време на сватбата; старосватица. Чорбаджи Симо пристъпваше откъм пазара с леки, умерени стъпки като стара сватя на сватба! М. Георгиев, Избр. тв, 509.
~ Като недарена сватя. Диал. Много недоволен, сърдит и намръщен. Тръгна по улиците аз и снова като недарена сватя, време да минава, па си мисля отде и как. Г. Краев, АЗ, 13.
– Друга (диал.) форма: свàкя.
СВÀТЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Сватосвам; сватувам. Времето през марта го уподобяват на жена, която като я сватят за млад, смее са, а кога – за стар, мръщи са. П. Р. Славейков, БП I, 34. Властолюбецът желае / как властта му все да трае. / А момата и ергенът – / да ги сватят, да ги женят. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 248.
СВÀТЯ СЕ несв., непрех. Диал. Сватосвам се, сродявам се. По говора им, както и по носията им, познах, че Колчо се е сватил с коренно софийско семейство. Ив. Вазов, Съч. IХ, 18. Де ма срещне войвода / и все ми дума продумва: „Ти, Лало, ти болярино, / ти имаш щерка хубава, / аз имам сина Селима – / да земем да са сватиме!“. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 83.