СВÀХА ж. Диал. Сватя. – Какво ти прави свекървата, свахата де. Ти не се докачай, но така ми се пада баба Вела. Кр. Григоров, ПЧ, 72. Тя забелязваше как свахата подсещаше с очи дъщеря си най-напред на нея да поднася. Ст. Даскалов, СД, 201. Как се започва сватба, какви обичаи и обреди се изпълняват у момини и у момкови: кум, девер, стари сват, свахи, зълви, сички тия лица какви чинове държат в сватбата. Г. С. Раковски, П I, 4. Я влезох, та го откъснах, / турнах го в шарен цедилник / и на сваха го запратих. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 469.
– Друга форма: свàа.