СВЕ1 обобщ. местоим. (за ср. р. и мн. ч.). Диал. 1. Всичко; все1. – Кога во Каменград си идеш, ти това / им кажи: Све то [това] знай Мурад како се прави / по вас, и затова градот ви он остави. П. П. Славейков, КП III, 77. От Бога е све добро, от човеци лоше. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 16. – Море, чорбаджи, защо да умираш! Арно си имаш све. Нар. прик., СбНУ ХLIХ, 399.
2. Всички; все1. Четиресет манастири и църкви съм направил... За све човеци... Ив. Карановски, Разк. I, 189. Да ми набериш секакво цвеке, / бяло, цървено, рамен босильок, / що ми го носят све юначина. Нар. пес., Христом. ВВ II, 216. Овай дивна господжа, / дивну челяд начува: / све синове банове, / све черке кралице. Нар. пес., СбНУ VI, 18.
СВЕ2 неизм. прил. Диал. Все2. – А колко го [княза] чекахме, море, све село беше на крак... М. Георгиев, Избр. разк., 182.
СВЕ3 нареч. Диал. Все3. – Отзаран съм све плакала, а и още плача. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 6. Негово либе Петкана / све е плакала за него / и се на Богу молеше. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 344. Си имала [дъщерята на попа] едно кученце, що знаело да зборвит, и све со него си се разговорвела. Нар. прик., СбНУ ХХIХ, 217.