СВЕДÒЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Остар. и диал. Свидетелствам. В една тъжба до министъра на вътрешните работи той описва своите страдания с едно богатство на подробности, което сведочи за голямото сътресение в душата му. С. Радев, ССБ II, 271. За мнозина Паисий е един вид Мойсей. Подобни хиперболи сведочат естествено за гореща любов и безкрайна почит. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 88. Изнесеното в тия мои статии сведочи колко слепи понякога са силните на деня за истините на живота. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 70. Мнозина са готови да сведочат по съвест за което знаят. СбНУ ХХХIII, 97.