СВЀДУЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който е добре осведомен за нещо, има големи познания в някаква област; вещ, компетентен. Почитаемото ни правителство е назначило една комисия от сведущи лица, която ще се занимае с въпроса като как трябва да бъде представена нашата татковина на предстоящето Всемирно изложение в Париж. Ал. Константинов, Съч., 231. Кръстю взе плика, разгледа го важно, като човек, който е сведущ и по тези сложни чуждестранни работи. Г. Караславов, ОХ, 294. Той е сведущ в женските моди и ще се опита да блесне с това. Л. Дилов, ПБД, 135.
– От рус. сведущий. – Друга форма: свèдующ.