СВЕЖ, -а, -о и (остар.) -е, мн. -и, прил. 1. За растения, трева, цветя и под. – който е сочен, съдържа достатъчно влага, израснал е буйно и относително отскоро. Противоп. повяхнал, увяхнал. По продължение на цялата пещера расте свеж здравец, от който лъха нежен аромат. Ст. Михайлов, БС, 15. Окъпана от нощния дъжд, гората шушнеше свежа и весела в светлото лятно утро. Д. Талев, И, 595. Поляните около лагера сега весело се зеленееха, покрити с млада и свежа трева. Й. Йовков, Разк. I, 46. Рано ми е подранило / кокиченце свежо, мило. Чичо Стоян, ЧК, 70. Пеят птички пъстрокрили, / тръпне свежият листак. А. Разцветников, Ст, 59.
2. За плодове, цветя, сено и др. – който е откъснат, набран, окосен неотдавна, наскоро и е запазил естествените си свойства; неувяхнал, неизсъхнал. – Тук има череши – каза свенливо госпожица Маринова – току-що сме ги набрали, съвсем са пресни, свежи. К. Калчев, ПИЖ, 157. Зад огромни стъкла се усмихваха свежи лалета и нарциси, нежни орхидеи и люлякови китки. Ал. Бабек, МЕ, 202. От свежото сено повяваше лъх. Ем. Попдимитров, К, 19. Свеж букет цветя. Свежи ягоди. Свежи малини. Свежи зеленчуци.
3. За храна, ястие, питие – който е приготвен, направен скоро или току-що и пази добрите си качества; пресен. Корените и стъблата на спанака не изхвърляйте, а ги подрежете, накиснете и измийте от пръстта. От тях ще приготвите полезна и свежа салата или вкусна супа. П. Чолчева и др., КВД, 545. Свежо ястие. // За животински продукт – който е добит, получен неотдавна, скоро и пази добрите си качества; пресен. За предпочитане е белтъците в храната да бъдат в оптимално съотношение на животински и растителни, при широко включване на млечни храни, крехко свежо месо и риба. Л. Балабански, ХД, 254. Основните предимства на по-лесното усвояване на тези сирена и полезността им за човешкия организъм могат да бъдат сведени до следните: правят се от много чисто, свежо мляко от напълно здрави животни, без бактериално замърсяване. Цв. Зафирова, СУ, 244.
4. За хранителен продукт – който не е подлаган на предварителна обработка, напр. сушене, консервиране, бланширане, мариноване и др.; пресен. За лятно засаждане могат да се използуват с успех свежи картофи. Пр, 1952, кн. 6, 72. Младите и свежи гъби съдържат витамините А, В, С, D и PP. Т. Хаджийски и др., ДК, 207. Билковият оцет подобрява вкуса на заливките за салати или маринатите, особено през зимата, когато липсват свежи билки. Н. Пери, БП, 118. Останалите парчета сложи в желязна тенджера с вода, лук, цяла глава чесън, пет сушени червени чушки, няколко листа градински чай и свежа чубрица. Ю. Лулчев, СП (превод), 239. Свежата мащерка е чудесна добавка в омлети и бъркани яйца. Пенс., 2019, бр. 42, 10.
5. За въздух – който е чист, без вредно замърсяване, незастоял, с умерена температура и влажност и обикн. предизвиква приятно усещане; пресен. Противоп. задушен. При звъна за излизане работниците и работничките се изсипваха навън, защото всеки бързаше да глътне час по-скоро свеж, пресен въздух. Г. Караславов, ОХ II, 596. Когато ходеше на лов, често се спираше на някоя поляна и поемаше бавно свежия въздух, с вдигната нагоре глава. Ал. Бабек, МЕ, 22. Бойците вдишваха свежия утринен въздух и не мислеха за боя. Ив. Мартинов, ДТ, 239. Свеж планински въздух. // За вятър, полъх – който е прохладен и предизвиква приятно усещане. Планинският свеж ветрец лъха въз опеченото му добро лице. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 14. Нощта завърши в бюфета на гарата... Утрото ни пое със свежия бриз на морето. С. Северняк, П, 398. // За аромат, дъх на цветя, растения, гора и др. – който действа ободряващо и предизвиква приятни усещания. Ветрецът донасяше от пролома над селото свежата миризма на бора и здравеца. Н. Попфилипов, РЛ, 18. Те навлязоха в стаята с огнището, ведно с тях нахлу и някакъв остър, свеж мирис на хвойна, на зимна гора. Д. Талев, И, 211. Лободата, синчецът, кадънките бяха цъфнали и пълнеха въздуха със свежия си дъх. К. Петканов, МЗК, 152. Няколко лъча се провряха през облепеното с вестници прозорче на таванската стая. Ведно със светлината отвън нахлу и свежият аромат на цъфнали дръвчета. П. Проданов, С, 5.
6. За ден, нощ, утро и под. – през който въздухът е чист, прохладен, с приятна температура и влажност. Падна чудна лятна нощ, прохладна и свежа. Елин Пелин, Съч. I, 7. Беше свежа августовска утрин, с бели перести облаци по чистото небе. Х. Русев, ПЗ, 187. Този тих и свеж октомврийски ден тя [Станка] беше засяла рано-рано и по икиндия беше у дома си. Г. Караславов, ОХ, 382. И ето утрото е свежо, / блестят грамади розов цвят. А. Разцветников, Ст, 17.
7. За вода, питие и под. – който е чист, хладен и употребяването му предизвиква ободряване и приятно усещане. Като натоварваше колата, тя отиваше на кладенеца и дълго плискаше със свежата кладенчева вода изпотеното си лице. Г. Караславов, ОХ, 347. Човек може да насити глада си, а след това да утоли жаждата си с чистата и свежа вода, която се събира във всяко гигантско листо като в резервоар. К, 1962, кн. 5, 33. Свежа бира.
8. Прен. За човек – който е в добро здраве, бодър, обикн. млад и има жизнени сили и привлекателен вид. Свежа и напарфюмирана, Анет седна на леглото до него и се отпусна на рамото му. Д. Ангелов, ЖС, 263. След половин час, обръснат и свеж, той [Павел] закусваше с офицерите от щаба. Д. Димов, Т, 695. Боян наблюдаваше Катя и се чудеше, че толкова хубаво и свежо момиче се бе заплеснало по неговия брат. М. Грубешлиева, ПИУ, 140. // Прен. За лице, бузи, кожа и др. – който изразява добро здраве, бодър, младежки, жизнен вид. Детското ѝ лице, свежо и невинно, сияеше също като тоя пролетен ден. Елин Пелин, Съч. II, 44. Вратата се отвори и Севастинка с двете хубави трапчинки на свежите си бузи, се показа на прага. Д. Ангелов, ЖС, 38. Свежото и младежко лице на Борис бе започнало да повяхва. Д. Димов, Т, 369. Застана права, изпъна своята свежа моминска снага, отправи поглед към светналите прозорци. Г. Попов и др., ШВ, 87. Тоалетно мляко почиства кожата, като оставя лицето свежо, чисто и добре хидратирано. Свеж тен.
9. Прен. Който съществува отскоро, появил се е неотдавна или току-що; нов, пресен. На места пътеката става твърде тежка и наклонна и едвам личи, по свежите следи от копитата на кон или говедо. Ив. Вазов, Събр. съч. XI, 1977, 364. Лисицата има много начини, за да забърка следите си и да затрудни преследването. Тя никога няма да премине по свежия сняг върху старата си следа, по леда на потока или по следите на скиора ловец. П. Петков, СП, 27. На трима мъже по ръцете се забелязваше свежа драскотина. Инспектор Стрезов ги помоли да останат малко. – Бихте ли ми обяснили от какво е това? К, 1975, кн. 3, 48. // Прен. Който е нов, неупотребяван, неизползван и има запазени възможности за пълноценното му използване. Свежи бюджетни средства.
10. Прен. Който е запазил или възстановил физическите си сили, възможностите си за водене на състезание, битка, извършване на работа и под.; отпочинал. Противоп. изморен, уморен. На следващия ден превъзходството на силите взело надмощие; султанът имал още свежи резерви, а Хуниади нямал; неговите войници не спали, хранили се по време на боя, били уморени, ранени и към края те напуснали бойното поле и предоставили победата на противника. Д. Ангелов и др., В, 130. Войниците от първата линия правят крачка назад и другарите им зад тях заемат местата им. Така първата линия отново се състои от свежи войници, докато варварите се изморяват все повече, губейки ясна представа за битката. Ю. Филипова, ПЕМ (превод), 103. В надвечерието на намесата румънската армия щеше да действува по оперативен проект, в който бе предвидено главната маса на румънската свежа армия да нахлуе през планинските проходи в Трансилвания и да съдействува на русите да преминат през Карпатите. БАСВ VIII, 43. Едва ли конете на болгарите дълго можеха да устоят на преследването, защото арабите яздеха свежи коне, а водеха и коне за смяна. А. Дончев, САСТ II, 333.
11. Прен. За физически, телесни сили – който е запазен или възстановен във висока степен; пресен. Необходимо е да си назначиш някоя точка в планината за пренощуване, за да можеш с нови свежи сили да продължиш. Ив. Вазов, Съч. ХV, 65-66. // Прен. За памет, душевни качества и под. – който е силен, действен, със запазена способност и ефективност. Запазила паметта си свежа, в разговорите баба Веса ми помогна за уточняване на родствениците ѝ. Н. Ферманджиев, РХ, 178. Той [Николай Лилиев] много старателно се подготвяше за статиите и докладите. Много му помагаше неговата свежа памет, солидните му знания на френски, немски, руски. Н. Лилиев, Съч. III, 429. Неговата трепереща ръка вече не можеше да държи писалката, но духът му трептеше свеж и бистър. А. Каралийчев, С, 241.
12. Прен. За изображение, цвят, образ и под. – който е със запазен, светъл, наситен цвят, със запазена яркост на шарките; ясен, ярък. Подът бе застлан със стар, но с още свежи шарки персийски килим. Ем. Манов, ДСР, 33-34. Църквата е богато изписана и цветовете на иконите и орнаментите ѝ са много свежи. М. Гловня и др., Р, 194. Срещуположният ъгъл е зает от ниска софра върху тънки черги със свежи тонове. Ив. Коларов, Е, 48. Посетихме и сахарските пирамиди. Най-чудното тук е свежият цвят на боите, запазен от хиляди години по фреските в гробницата на фараоните. Ив. Мирски, ПДЗ, 198. Свеж колорит.
13. Прен. За чувство, усещане, проява и под. – който е силен, непосредствен, неподправен, искрен. Отправях първите си погледи към света. Тогава се появи пред мен Сладунка и аз я обикнах с първите свежи чувства. Ил. Волен, МДС, 16. Тя се изсмя високо и звучно с един смях, свеж и сочен. Елин Пелин, Съч. II, 59. Замаян от тези свежи пориви, от чистотата на тази моминска страст, той забравяше за хорското злоезичие. Г. Караславов, ОХ, 227. – Браво, благодаря и наздраве – вдигна чашата Мара Венева и се усмихна със свежата си детска усмивка. М. Грубешлиева, ПИУ, 196. – Няма ли да заспите? – Не, няма да заспя – отговори Евгени, поддал се на изблика на едно свежо, радостно чувство. Д. Ангелов, ЖС, 180. Защо трябваше да превръща флирта си в търговска сделка, да смесва свежото чувство към фон Гайер с облага и пари? Д. Димов, Т, 360.
14. Прен. За идея, творчески похват, талант, художествено произведение и под. – който се отличава с новост, оригиналност. Езикът на автора е цветист, богат, има оригинални, свежи хрумвания, ситуациите са естествени и убедителни. Хр. Пелитев, ХО, 7. Пиеската стопля с неподправен лиризъм и свежа фантазия. В. Карагьозов, Избр. пр, 26. Не се съмнявам, че той ще спечели читателите със своя свеж стил, със своя хумор. Д. Калфов, ПЮН, 7. – „Песен за физкултурничката“ – обявява Щърбанов. – Най-после нещо оригинално, свежо, наситено с чувство! – казва възторжено той. П. Незнакомов, СбСт, 109. Свежо чувство за хумор. Свеж анекдот. Свежа образност.
15. Прен. За личност – който се отличава с оригинално творчество, с оригинални прояви. Млад, свеж, сочен талант внесе радост със стихотворната си сбирка „Да бъде ден!“. Г. Бакалов, Избр. пр, 346. Елисавета Багряна, Ангел Каралийчев и още други свежи дарования изненадват, унасят и очароват. Няма вече монотонният ритъм на стария стих. Р, 1926, бр. 250, 1.