СВЀЖДАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от свеждам1 и от свеждам се. Тук сръчният белетрист би могъл да ни разкрие някои вътрешни вълнения на момичето, изразяващи се в изчервяване, потреперване на гласа или свеждане на погледа. В. Симеонов, СН, 84. Всеки опит за свеждане на източните феодални институции просто до разновидности на западноевропейските означава подценяване на историческата роля на народите на Изтока, познали феодално развитие преди Запада. В. Мутафчиева, ОСИ, 29. С едноминутно мълчание и свеждане на глави бе почетена паметта на загиналите в Руско-турската освободителна война.
СВЀЖДАНЕ2, мн. -ия, ср. 1. Остар. и диал. Отгл. същ. от свеждам2 и от свеждам се; свождане2.
2. Етногр. Според традиционния български сватбен обред – събиране на младоженците за осъществяване на полов акт в първата брачна нощ; свождане2. На половия акт се гледа като на акт за плодородие. Затова често пъти свеждането става в селскостопанска сграда, върху слама, или в брачното ложе се поставят жито или семена от други растения. Т. Ив. Живков, ООФ, 44. Важен момент в развоя на сватбата е свеждането на младоженците. Брачното легло се приготвяло от зълвите и се преотстъпвало на младоженеца срещу откуп. БНПП ІІ, 442.