СВЕЖИНÀ, мн. няма, ж. Свежест. Наоколо отавата се зеленееше меко резедаво и лъхаше на свежина. Ст. Даскалов, ЕС, 16. Откъм каваците се носи непрекъснатият отклик на вечерника, който разлива над дворища и улици хлад и свежина. Д. Немиров, Б, 17. Тодор Влайков като творческа фигура обладава свежината на младия човек. СбЦГМГ, 365.


Източник: Речник на българския език (онлайн)