СВЀЖО. Нареч. от свеж. Слънцето току-що изгряваше, беше хладно и свежо. Й. Йовков, Разк. I, 170. Над градините свежо се белееха разцъфналите овощни дървета като кълба от пяна. Ил. Волен, МДС, 140. Гората, отърсила натрупания прах от листата си, дишаше свежо. Ст. Даскалов, СД, 464.