СВЀЗВАМ, -аш, несв.; свèжа, свèзеш и свèжеш, мин. св. свèзох, св., прех. Остар. 1. Свързвам, привързвам. Ожънахме с мама, свезохме снопите и трябваше да вършеем. Кр. Григоров, ОНУ, 48. Но аланите не могат да бъдат отнесени към монголските и към татарските племена, с понятието за които ние сме привикнали да свезваме представление за чергарски и конни народ. Хр. Ботев, Събр. съч. III, 371. Дядо Либен захванал да говори, но някаква си невидима сила му свезала езикът и повеляла му да онемее. Л. Каравелов, Събр. съч. I, 1965, 227. Той [хан Крум] е съдействовал със сполучни законодателни мерки да свеже народностите или да обедини славянете с българските пришелци. Г. Бобриков, ИОБ (превод), 6.
2. Сключвам2. Копроним посла към Тагану да дойде да свежат мир. Хр. Павлович, Ц, 24. свезвам се, свежа се страд.