СВЀЗКА ж. Печат. Оформена като отделна книжка част от по-голяма книга или периодично издание (в предишни периоди от развитието на книгоиздаването). През 1927 г. започва да излиза на свезки известният Български тълковен речник, започнат от Ст. Аргиров, А. Т.-Балан и Ст. Младенов и впоследствие продължен само от Ст. Младенов. П. Пашов, БГ, 12. Проф. Бурмов замисли своя труд в две части. От първата част бяха отпечатани само две свезки. Ал. Бурмов, Избр. пр I, 15. Голяма част от неологизмите на Богоров се намират в неговите речници (отделни свезки от незавършен тълковен речник). Л. Андрейчин, ИНЕС, 197. Печатането на песните е било засилено. Налагало се да се намали обемът на първата свезка до 25 коли. СбНУ LII, 145.