СВЀКРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Свекъров. Ней е тежко, като мисли, че ще се раздели от свои, от роднини и другарки, че ще се отдалечи от бащина и свекрова къща. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 298-299. Когато въвеждат невястата в свекровия дом, тя целува ръка на свекъра и свекървата. СбНУ L, 133. Утре е света неделя, / аз ща да ида, отида / в свекрови двори широки. Нар. пес., БНТв VII, 171. Кажи, кажи, Мановице, / кажи, кажи, имането, / имането свекрово си, / свекрово и свекървино! Нар. пес., СбНУ ХLVI, 93.
2. Като същ. свекрови мн. Домът и семейството на свекър; свекърови. Сутринта по изгрев годеницата занася кобилица вода у свекрови си. Свекървата спуща в котела сребърна или златна пара – „да няма ръжда [несъгласия] помежду младите“. А. Калоянов, ДЮДК, 206.