СВЀКЪР, зват. (диал.) свèкре, м. 1. Баща на съпруга, на мъжа, по отношение на жена му, на снахата. Снахата целуна ръцете на свекъра и на свекървата. Д. Вълев, З, 114. Вечерята започна и Кремена прислужваше на свекъра и на свекървата. Й. Вълчев, СКН, 137. Станка предложи на свекър си да засеят нивата с фасул, пипер, праз, чесън, кромид и тютюн. Г. Караславов, ОХ, 447. Невестата влиза в къщата на момчето, яхайки. Свекърът я снема от коня, а тя го здрависва, целува му ръката. СбНУ ХII, 35.
2. Само мн. Бащата и майката на съпруга, свекърът и свекървата. Милена беше се женила преди година и половина за Стояна, по любов. Но зеха Стояна във войската. Не видя си булчинството. Остана между зли и намусени свекъри... Ив. Вазов, Събр. съч. VІІ, 1976, 152. То [говеенето] се е състояло в пазене мълчание в присъствието на важните нови роднини на невестата – на свекъри, на девер, на кумове. БНТв V, 496.
– Друга (диал.) форма: свèкор.