СВЕКЪ̀РВИН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на свекърва. Мама плакала много за нея [за прабаба], защото почувствувала, че остава сама в свекървината си къща. Н. Каралиева, ЯЧ, 81. „Когато се опече хлябът, видя се, че не се е уредил както трябва – останал бе малко клисав. Тинка се доста засрами от това.“ Тя меси и втори път, но хлябът не излиза като свекървиния ѝ. Н. Райнов, ВНЛ V, 161-162. Кажи, кажи, Мановице, / кажи, кажи, имането, / имането свекрово си, / свекрово и свекървино! Нар. пес., СбНУ ХLVI, 93.
◊ Свекървино око. Диал. Невен. Разказва баба Ана и за билките: бре вратиката да отвръща от лошо; бре за смила, че се носи за милост; свекървиното око да се топи на млада месечина в ново гърне с оцет, за да закьорави лошите свекърви, та да не мъчат снахите си… бре това, бре онова… за всека билка все по нещо… М. Георгиев, Избр. разк., 89.