СВЕНЀНЕ ср. Отгл. същ. от свеня се; стеснение, притеснение, свян. За тях не съществува никакво приличие, никаква почтеност, никаква честност, нито срам, всичко това за тях е глупости – и ето че ги виждаме без свенене да се предават на пиянство. В. Друмев, Съч. II, 247.