СВЕНЛЍВО нареч. Със свян, стеснение, срамежливост; срамежливо, стеснително. Обикновено Игнат мълчеше. И ако кажеше нещо, казваше го свенливо, тихо. Г. Караславов, СИ, 283. – Забравила съм ги [песните], ма како Ивано, – рече Петковица, като се усмихваше свенливо в шепата си. И. Петров, НЛ, 101. Младата жена свенливо наведе очи – тя скоро щеше да става отново майка. Д. Талев, СК, 45. Латифе даряваше сватбарките, а Рамзина свенливо се спираше от жена на жена, ниско се навеждаше и целуваше ръка. Б. Несторов, АР, 17.