СВЕНЯ̀ВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от свенявам се; свенене, свенуване, свян. Ако не се е явил на кредиторите си, то е било от свеняване. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 169. Отпърво Райко не щеше да каже; страх го беше да не му ся разсърдят; но най-после добротата на господаря победи свеняването му и Райко каза какъв черв го яде. В. Друмев, Съч. I, 1926, 200-201.