СВЕРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; сверя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Сравнявам, съпоставям нещо с друго, което е вярно или служи за образец. Щом стигнаха пред двора, те спряха, разтвориха един голям лист и внимателно започнаха да сверяват дали всичко е нанесено в плана. К. Калчев, ЖП, 221. Караджова е сверила внимателно сметката с тази, която сама си е направила предварително вкъщи. Т. Монов, СН, 109. Дадох му паспорта си. Той го разгледа, свери портрета с лицето ми... М. Марчевски, ТС, 17. Прелистваше, премяташе разни касови и квитанционни книги, сверяваше банкови извлечения, вносни листове и все не можеше да се добере до нищо. Д. Калфов, Избр. разк., 7. сверявам се, сверя се страд. Трябва да сте уверени, че уредите ви осигуряват точност, а за тази цел показанията им от време на време трябва да се сверяват с показанията на еталонни уреди. Л. Лазарова, ЗПИ (превод), 138. Не е задължително подбирането на резисторите да става при максимално напрежение, а при някаква средна стойност, а след това да се сверят показанията на волтметрите при по-ниски и по-високи стойности. М. Петкова и др., МР (превод), 342-343.

Сверявам си / сверя си часовника с (по) някого, нещо. Книж. Ориентирам се в дадено положение и се съобразявам с него. Докато работим по различни проекти, аз наистина се уча от тях [учениците], защото педагогическият процес е взаимодействие. Сверявам си часовника с учениците – уча се на неща, които тях ги вълнуват, кои са техните теми. Утро, 2018, бр. 8479, 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)