СВЀСВАМ, -аш, несв.; свèся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Свеждам нещо надолу; навеждам1, привеждам. Живко забеляза, че всяко едно слово, казано за България, правеше ги или да се усмихват приятно, или наскърбено да свесват глава, според каквото беше словото. В. Друмев, Съч. I, 265. Мада изведнъж сяда, свесва глава до коленете и скрива лицето си в престилката... В. Райчев, Н (превод), 34. Блести по дървесата цвят – / пак вейки плод ще свеси. К. Христов, ХЗ 1939, 27. свесвам се, свеся се страд.
СВЀСВАМ СЕ несв.; свèся се св., непрех. Остар. Свеждам се, надвисвам1; свисвам. И небето се свесило отгоре сърдито, сякаш иска да допълни мрачния фон на картината, която се рисуваше пред нашите очи. ИС, 1914, кн. 10-12, 13. Свесила се тъмнина над заспалата земя и потопила всичко в мрачина. ХудК, 1912, кн. 23-24, 28.